Икономика

Изключително благоприятното съчетание на природно – климатичните условия в Общината са обусловили високата му степен на развитие, като земеделието заема водеща роля с общи обработваеми площи 21186 ха или 78,18% от територията на общината, от които 16762 ха са частна, 36 41 ха – общинска и 781 ха – държавна собственост.

Макар че общината се характеризира с нисък процент необработваеми площи, проблем за общината са ерозиралите и наводнени ниви от общинския поземлен фонд, като най-голям е техният процент в Ситово, а най-малък – в село Ястребна. Земята се стопанисва от 26 селскостопански структури (земеделски кооперации, събирателни дружества, ООД, ЕООД и ЕТ) , 85 земеделски производители и около 550 частни стопани.

Съгласно баланса на земята възстановената земеделска земя е 17708 ха ниви, като 85 % от нея се обработва основно от 26-те селскостопански структури, а останалата от собственици – земеделски производители.

Водещ подотрасъл за общината в селското стопанство е растениевъдството, като общината е традиционен производител на зърнено – житни култури. Най-голям е делът на площите, засети с пшеница – 5962 ха, които обаче са с 1293 ха по-малко в сравнение с предходната година, а 94% от тях са обработвани от ЗК, СД и арендатори (към 2006 г.).

Независимо от тенденцията на областно ниво към увеличаване на площите, засети с ечемик, през последните години в община Ситово те бележат спад. Друга традиционно отглеждана зърнено-житна култура е царевицата, като площите остават непроменени.
Над 88% от производството на тази култура е съсредоточено в големите селскостопански структури. Произвежданата от частните стопани царевица се използва за задоволяване нуждите на личното стопанство.

От техническите култури най-голям дял заема производството на слънчоглед – маслодаен и шарен. Малък процент от площите са заети с етерично-маслени и технически култури – мента, резене, кориандър и култивирани билки. Те се обработват предимно от потребителни и земеделски кооперации.

Във фамилните стопанства на селата, където има натрупан опит и традиции, се произвежда намерилия в общината добри условия за отглеждане едролистен тютюн “Бърлей”. През последните три – четири години се засилва интересът към тази доходоносна култура, но от друга страна, изискванията и инвестициите са високи, което е препятствие към по-широкото разпространение.

След 2005 г. се наблюдава тенденция към намаляване на площите, засети с тикви, докато през предходните стопански години производството на тиквено семе заемаше сериозни позиции.
Запазва се характерното за селата – Искра, Босна и Любен зеленчукопроизводство – домати, лук и чесън.

На територията на общината се отглеждат и овощни дръвчета, като интересът към създаване на трайни овощни насаждения нараства ежегодно.

Предвид доходността при производството на плодове нараства интереса към създаване на овощни градини от частни стопани през последните години. Създадени са нови 145 дка кайсии, 50 дка ябълки, 300 дка сливи, 50 дка праскови. Проекти за създаване на нови лозови насаждения се реализираха от фирма СД“Вълканов и сие”, която през последните години поетапно създава лозови насаждения върху площ от 80 дка и са подготвени площи за разширение с още 50 дка. С изключение на кайсиевите масиви в селата Ситово и Искра, останалите трайни насаждения се стопанисват изключително от селскостопанските структури.

Анализът на земеделските култури показва тенденция на спад на производството. Най-голяма е промяната при пролетните култури. Причина за това са ограничените финансови ресурси, с които разполагат земеделските производители, високите цени на торове и препарати за растителна защита, което от своя страна намалява възможността за произвеждане на необходимите и задължителните агрохимични мероприятия. Другият проблем, който затруднява развитието на земеделието, е състоянието на наличната земеделска техника. Преобладаващата част е стара, силно амортизирана и изисква значителни разходи за поддръжката й. Обновяването на техниката се реализира през различни форми на кредитиране, вкл. и програма САПАРД, от която са се възползвали голяма част от земеделските фирми и производители.

Като подотрасъл на селското стопанство животновъдството в Общината не е приоритет и е силно раздробено. С изключение на кравефермата, собственост на ЗК “Устрем” село Попина, животните основно се отглеждат в личните дворове на собствениците.

В зародиш е създаването на мини-ферми, в които обаче броят на животните е под оптималния минимум. Най-голям е броят на дребния рогат добитък и птиците, като тенденцията е към увеличаване. Броят на говедата и свинете варира. По отношение условията, при които се отглеждат животните масово не са спазват зоохигиенните норми. Пренебрегват се и санитарно- хигиенните изисквания за добив на животинска продукция, най-вече мляко, резултат от което са и ниските качествени показатели. Занижената развъдно-подобрителна и племенната работа, довели до влошаване на породния състава и липсата на нормирано, балансирано хранене са мощни фактори, които влияят върху продуктивността на животните. Много често стопаните не осъзнават значението и подценяват провеждането на имунопрофилактичните мероприятия от ветеринарно-медицинските органи.

Липсата на достатъчно обработваема земеделска земя за възстановяване на собствениците по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделската земя и използването за тази цел на общинските пасища и мери, както и неправомерното разораване на част от тях се оказва проблем за стопаните на животни, поради това че се ограничават възможностите за паша. Липсата на грижа за състоянието на пасищата по отношение на растително-тревния състав и чистотата им води до неефективното им използване по предназначение. Неизгодните за производителите изкупни цени на животинската продукция и липсата на пазар са причина стопаните да не отглеждат повече или да не отглеждат животни.

Макар и недостатъчно развито, животновъдството в най-голяма степен създава възможност за реализация на свободната работна ръка и може да осигури определени доходи за съществуване на населението. Набавянето обаче на необходимия капитал за стартиране в тази посока, а също и за увеличаване на поголовието се оказват много често трудно преодолими препятствия.

Селското стопанство в региона може да се характеризира със следните основни характеристики:

• липса на достатъчно инвестиции за развитие;
• липса на достатъчно квалифицирани кадри;
• монокултурност;
• липса на развито животновъдство;
• наличие на неизползвани природни и климатични дадености за развитие на селското стопанство.

Община Ситово има слабо развита промишлена база. Съществуващите и новосъздадени предприятия са в отрасъл хранително-вкусова промишленост и не формират голям процент от заетостта на населението в общината. През последните няколко години са възстановени и създадени няколко нови промишлени структури:

• Холандската фирма “Провими” АД с инвестиция от над 1 500 000 лв. изгради съвременен и модерен фуражен завод, с 29 работни места (заети от работници от с.Ситово и с.Искра);
• Фирма “Приваконтакт” ООД с изградена складова база за твърди горива на територията на с.Добротица;
• Мелница за производство на брашно на фирма ЕТ “Доминвест – Симеон Русчев” в село Ситово;
• Мандри в с. Ситово и с. Искра, които разширяват своята производствена дейност;
• Цех за производство на дървени палети – с. Ситово.

Потребителните кооперации в Ситово, Добротица, Попина и Гарван организират производството на хляб и хлебни произведения за нуждите на населението от района. Общо заетите лица в отрасъла са 3,5 % от населението в трудоспособна възраст.

В общината са регистрирани общо 251 фирми, като 234 са в сферата на услугите и само 10 в отрасъл хранително-вкусова промишленост. От друга страна, големият брой регистрирани стопански субекти говори за наличието на много реално нефункциониращи структури. Реципрочният показател на броя регистрирани стопански субекти на 1000 жители е 30,27 – от него става ясно, че стопанските субекти на територията на общината са предимно малки и дори самонаети.

Основните фактори, които характеризират развитието на МСП в общината, са неефективен маркетинг, недостатъчен капитал за стартиране и последващи инвестиции, морално и технически остаряло оборудване, висока енергоемкост и ниска производителност и неквалифициран персонал.

Основни източници на безработицата в района са следните отрасли: селско стопанство, промишленост, търговия и услуги. Не особено доброто финансово състояние на земеделските кооперации и фирми от селската стопанство през изминалите години принудждава ръководствата им да освобождават значителна част от числения си състав. Към 28.02.2007 г. регистрираните безработни възлизат на 634, при равнище на безработицата от 23,6 %, което е над средното за страната.

Структурата на безработицата на територията на община Ситово показва, че безработни са предимно хора с основно образование – 384 човека, със средно образование – 128, с начално или без образование – 116 и 6 човека с висше образование (към 28.02.2007 г.). Спрямо същия период на 2006 г. се наблюдава намаление със 79 души или 11,08 %. За същия период за областта безработицата е била 14,96 %, а за страната – 9.48 %.
Основно безработните на територията на общината са жени – 358 или 56.47 % от всички безработни. Най-голям процент безработни са хора на възраст между 30 и 50 години – 325 или 51.26 %.

Същевременно броят на трайно безработните остава почти непроменен, като безработни над 2 години са общо 245 жители на Ситово или 38.65 % от всички, които не работят.

Независимо от ясно изразената тенденция към намаляване на процента безработни лица през годините, все още нивото на безработица в общината е над средното за областта и страната. Съществува тенденция към намаляване и на входящия поток новорегистрирани безработни (16), като спрямо януари 2007г. има намаление с 125 човека, а спрямо същия период на миналата година намалението е със 47 човека или 74.6 %.